Бензинови петна

Бензинови петна от разкъсани спомени се размиват в локвата...A ти седиш отстрани и се смееш ли смееш на образите, които се получават от разкъсващите ги капки дъждовна вода. А мен ме боли, сякаш някой разкъсва сърцето ми, като пластелин, после го омесва добре, после пак го разкъсва, за да развихри въображението си и да създаде нови форми... Колко лесно е отстрани, почти като на игра...

душата...

Душата ми лети
и търси мир,
там горе,
в белите памучени облаци

А някой е заключил тялото
тук долу,
закотвено с вериги
по- тежки от цялата земя

И разпъната като ластик
между тук и там
се разхожда като в асансьор
нагоре- надолу от преди
до тогава :)

няма

Няма очаквания,
няма надежди,
няма мисли,
няма и смисли.

Дъното ударено ли е
или още надолу има да копая?
Мислите чисти ли са
или още има да давя?

Празното пълно ли е
или още да горя има?
Душата бяла ли е
и колко още има да бърша?

Колко сълзи още
има да излезнат
докато ТЯ/ТОЙ
се смили???

Tired

Tired of everything
Tired of everyone
Tired of the complaining
Others and my own
Tired of being judged
Tired of being alone
Tirеd of living up someones expectations
Tired of judging myself
Tired of living
Tired of being me

Just need some rest of everything...

Saving Grace Theme (Everlast Music Video)

...

И пак по средата на нищото,
търсеща за какво да се хване,
започвам, нареждам, пререждам
и нещо пак не е както трябва.

От къде да започна?
Какво ли да променя?
Къде е бъга в системата?

А може би съм в грешната система...

?

Powder

Още един прекресен филм :)

***

Спирам във времето
изключвам минутата
и всичко започва начисто

Спирам тревогата
спирам и мъката
време е за усмивка

Време за слънцето
време за мислите
да починат от препускане

Време за чистото,
време за красивото
там вътре скритото.

:)

Нещо ей това ми се заби в главата... та да споделя :)

Oh My God

Един филм, който мисля все още не е излезнал на големия екран, но ще си заслужава да се види!

Being in love

Ето нещо много,много любимо :)

Somehow

И защо?
Защо ТРЯБВА да боли?
И да е празно може би?
Кое е истинското?
Това което си мислим, че е в нас?
Или това което ни се иска да вярваме, че е?
Или че не е?
За да ни боли?
И да сме слабите?
И за да се самосъжаляваме?
И да търсим помощ отвън?
Отговора е там, вътре.
В мен.
В теб.
В нас!

Take My Heart

В търсене...

Еми... пак ме удари на философски мисли тези дни и се чудя тук пък за какво да пофилософствам... Някакво вдъхновение...

Все ме отнася към темата любов, но ми се струва твърде изтъркано... Относителноста на тази думичка е толкова огромна... както и на всичко друго де =).

Днес докато седях и гледах 2 двойки в кафето на различни маси да се прегръщат и целуват някакси ми се стори, че не ми се иска точно да изпадам в този модел и развитие на връзки и завръзки и драми... а е трудно, като до вчера, дето се вика, и ти си мислил и действал по същия начин. И когато не искаш това, а за друго "не си дораснал" се получава една такава гадничка празнота, в която нещата сякаш ги знаеш и можеш, обаче те е страх... и не ти се получава, нито нищо старо, нито пък ново...И започваш да се чудиш- "Кое е правилното?", " А какво изобщо е Правилно?" И нищо!

А времето си върви... Но нищо, ние пък може и да намерим правилния път някой ден... кой знае? Казват, че който търсел намирал...

La Confession

Нараненият ум

Вие имате силата да творите. Вашата сила е толкова голяма, че това в което вярвате, става истина. Вие създавате себе си, каквото и да вярвате, че представлявате. Вие сте това, което сте, защото това е, което вярвате за себе си. Цялата ви реалност, всичко в което вярвате, е ваше творение. Притежавате същата сила като всяко друго човешко същество. Най-важната разлика между вас и другите е как използвате силата си, какво творите с нея. Може да си приличате с другите по много начини, но никой друг в света не живее живота си по начина, по който вие го правите.
Целият си живот сте живели по такъв начин, че да бъдете това, което сте. И толкова добре се справяте, че напълно владеете това, което вярвате, че сте. Владеете своята личност, своите вярвания, владеете всяко действие, всяка реакция. Практикувате години наред и достигате такова ниво на майсторство, при което вие ставате това, в което вярвате. След като веднъж разберем, че всички ние сме творци, можем да видим какъв вид умение притежаваме.
Когато сме деца и имаме проблем с някого, ние се ядосваме. Независимо по каква причина, този яд отблъсква проблема; получаваме това, което искаме. Случва се втори път - реагираме с гняв – и сега знаем, че ако се ядосаме, ще отстраним проблема. След това го упражняваме пак и пак докато станем майстори на гнева.
По същия начин, ставаме майстори на ревността, на тъгата, на себеотхвърлянето. Всички наши драми са резултат на тази практика. Правим споразумение със себе си и го упражняваме докато напълно го овладеем. Начинът, по който мислим, чувстваме и действаме, става толкова рутинен, че няма нужда повече да обръщаме внимание на това, което правим. Начинът по който се държим в определени случаи е просто инстинктивна реакция.
За да станем майстори на любовта, трябва да практикуваме любов. Изкуството на взаимоотношенията също е цяло майсторство и единственият начин да се постигне е практиката. Ето защо, за да овладеете взаимоотношенията трябва да действате, защото това не е въпрос на концепции и придобиване на знания, а въпрос на действие. Разбира се, за да действаме се нуждаем от известно знание, или поне от малко повече осъзнатост за начина, по който хората функционират.

Дон Мигел Руис, "Овладяването на любовта"

******************************************************************************

Хайде да се позамислим.
Рутина," Той направи така, аз пък ще направя иначе, за да му върна" и се завихряме в порочния кръг на НЕ- любовта и се въртим до главозамайване и после пак. И така цял живот.
Аз казвам СТОП.
А ти?
Какво си избираш :)

Малко слънчице :)

Откровения до себе си

Усмихваш се, махаш и бягаш
бягаш от мене,
бягам от мене,
от себе си бягам.

Страх ме е от онази,
скритата там долу,
дето все мъчи се път да открие.

И колкото по- я натискам надолу,
толкоз нагоре търси път да пробие....

натиска,
притиска,
рита
и стяга

Душата ми в дебели въжета,
не искам тя да излиза нагоре,
искам аз да бъда над нея

добрата и милата,
чистата, искрена,
търсеща истина...
...

И в крайна смека,
коя ли от двете
е....
Аз...

*********************

Изтърсвам мислите си,
до кога ли,
колко ли във тях се е натрупвало,
дали ще свърши то изобщо някога,
или пък просто думи се върят и се нареждат.

Изгарям и горя отново,
на клади всико минало,
или пък просто иска ми се от начало,
да ‘почна с чисто минало.

Навярно то ще си остане,
мечта наивна и зловеща,
изскачаща ми непредвидено,
от някоя и друга среща.

Тормозещо ме да горя отново,
аз старите си рани и надежди,
на следващия ден от пепелта им феникса
отново да крои премеждия.

Peter and Vandy

Eдна лека анатомия на връзката, всяка една :).

До някъде ми напомня 500 дни със Съмър.

И все пак хепи енд-ът остава :)

Смисъла 2

Книги, места,
Пътници, трева,
Игра и диря
Мечта и ...

Спира

Спира, препира
А после извира

Извира отвъте
Намира навънка
Намира усмивка,
Намира и спънка...

Изгаря на пепел
Всяка задръжка
Измива косите,
После изпъшква

И спира пак там,
От където е тръгнала
Забила на смисъла
Удивителната
Наместо въпросителна.

"Тайнственият тръбач"

Тръби тръбачо! Говори за любовта.
За това, което включва целия свят - и мига, и вечността.
Любовта е пулса на битието, наслаждение и мъка.
И мъжкото и женското сърце са във властта на любовта.
Всичко в света е свързано с любовта.
Любовта обхваща и поглъща всичко.

Аз виждам край мен да се движат безсмъртни сенки.
Аз чувствам пламъка, който загрява целия ствят.
Руменина и жар, и биене на влюбени сърца.
И мълнии от щастие, и изведнъж - безмълвие, мрак и
желание за смърт.

Любовта означава целия свят за влюбените.
Пред нея и времето и пространството са нищо.

Любовта, това е ден и нощ, слънце и луна.
Любовта е пищна руменина, благоуханието на живота.
Няма думи освен думите на любовта, няма мисли извън любовта.

Уолт Уитман - Откъс от "Тайнственият тръбач", 1872 г.

Смисълът

И в този, по- долния, ред на мисли... :)

Малко мисли от Анна

Законът на Анна гласеше: Първо обръщаш всичко отвътре навън, после нагоре с краката, после отзад напред и отляво надясно. Накрая разглеждаш резултата и...
- Фин, знаеш ли, че някои неща, пречетени отзад напред и отпред назад, остават винаги еднакви. А-н-н-а, например.
Думите оживяваха. Анна ги разглабяше и после ги събираше в друга последователност. От бира ставаше риба и двете бяха различни неща.
Тя се научи да борави с езика и да го използва по нов начин. Рисуваше - може би не бяха прекрасни картини, но тя ги рисуваше съредоточено и с цветни очила на носа. После се смееше на резултата, когато картината бе готова и си свалеше очилата.
- Фин, можеш ли да ми направиш сините очила червени? - питаше и продължаваше да рисува. Произведенията й не украсяваха ничия стена. Но за това и не бяха създадени. Те представляваха просто откривателски експедиции в света на цветовете. И не беше ли прибързано да се твърди, че червената роза не може да вижда? Кой смееше да го каже със сигурност? Може би виждаше с венчелистчетата или надничаше между бодлите? Беше напълно възможно. Как ли изглеждаше светът от перспективата на роза?

Conversations with god/ Разговори с господ

Филм, който има какво да каже,или поне да ни припомни :)

Нещо като///

Изгарям в капана на времето,
летящо напред и назад,
изпълнила и изпразнила себе си
във търсене на Отговорите с главно „О”.

New York, I love you!

Един готин филм, който мисля, че е нещо като продължение на Парижкия вариант :)

http://zamunda.net/details.php?id=206902&hit=1

За Мотивацията!

Хърцбърг разказва една забавна и доста поучителна история: “Имах куче. Сетер. Умно, но не съвсем послушно и възпитано. Когато беше малко, никакви въздействия върху поведението му не помагаха, освен класическият и широко прилаган на практика управленски мотивационен подход KIA (бел. М.П.: Не търсете термина в речници и специализирана литература. Той представлява абревиатура на изразителното американско Kick In the Ass – шут по задника.). Сетерът обаче порасна и KIA се оказа недостатъчен подход. По съвети на специалисти го обогатих и постепенно започнах да го замествам с бисквитки. Кучето изпълнява възложена от мен задача и получава бисквитка. Много е просто! Но веднъж, както си стоях с бисквитката в ръка, се почувствах доста глупаво, заради един въпрос, пропълзял в съзнанието ми: Добре, де, аз искам кучето да свърши нещо. То в общия случай не иска и го прави заради стремежа кьм бисквитката или избягването на KIA. Кой, по дяволите, се оказва мотивиран да се изпълни задачата – аз или то?”

Разказано от доц. М. Паунов

Аналогията куче- работник е ясна.Честито на печелившите, изтеглили ролята на работника от лотарията за работа... Избери си, Kick in the ass or shugar candy.
*Предупреждение- и двете сериозно вредят на здравето ти :D:D:D. Второто малко повече ;)

Затова, защото :)

Сканархия?

***

Днес ми иде да кажа една думичка с буквичката F на всички "работодатели", на цялата система и на всичко, което ни се "налага" да бъдем. И на себе си, че не мога да надвия на страха си и да зарежа системата и да хвана гората.

И оставам бездумна, знаейки, че каквото и да кажа, това са само думи. И после какво правим?

Разбирам/Приемам

Снощи, четейки едно от писмата на Хорхе Букай се замислих наистина върху смисъла на думите. Той говори за огромната разлика между "разбиране" и "приемане". Той казва, че ако разберем някой с това показваме, че мозъка ни може да се постави на мястото на човека отсреща, докато приемането... е толкова различно нещо...

Много е лесно да кажем разбирам го защо прави така или защо е такъв, но ако се замислим колко неща реално Приемаме у хората? И още повече колко хора приемаме такива, каквито са? Просто да ги приемем и да ги обичаме.

Нека бъдем честни пред себе си. С това "разбирам" замазваме очите на собствената си съвест. Това са нещата, които или не можем да приемем, или тези, които много ни се иска да направим а не ни стиска. И "разбирайки" осъждаме или изискваме нещо от човека отсреща...

И Хорхе казва "Ако разбираме някой и не можем да го приемем, нека го пуснем да си върви" и да бъде себе си такъв, какъвто някой друг може да го приеме. Вместо да му казваме "Разбирам те, но не можеш ли да бъдеш такъв..., онакъв...". Но колко е трудно да го направим, да си признаем, че не можем да бъдем толкова толерантни, да надмогнем егото си и желанието да притежаваме и да "моделираме" някой.

Колко е трудно да обичаме, просто така,
естествено.

Сама

И пак съм сама,
самотна и гола,
като безформена, безцветна
медуза.

Самотна във мислите,
Самотна във чувствата,
Самотна във себе си...
Гола

И празна отвън,
а отвътре препълнена,
с мисли, чувства, въпроси.
Изгубена.

Търсеща пак и отново себе си.

Изумително!!!

One Giant Leap

Един невероятен фим, за който би било безмислено да се правят описания http://www.whataboutme.tv/fullepisodes/video5.html, тук слагам връзка към официалния сайт, за желаещите да се наслядят :).
Приятно гледане

Откровено/На чисто ?

Не зная дали някога си имал това усещане, че сякаш нищо не е наред и не можеш да си обясниш защо.

Ставаш, лягаш,гониш,бягаш
Търсиш,криеш се,после завиеш се
И всичко е криво
и всичкое глупаво
и най- вече ти самия...

И нищо, няма решение

Само усещането остава...


Измивам есенните прозорци,
опръскани от калните капки на дъжда,
примесен с праха по первазите...

Изгарям старите снимки,
пепелта разпилявам на вятъра,
нека отнесе спомените...

Изчиствам душата си,
нека остане гола и опростена
без капка от фалша,натрупан през времето...

И тук идваш ти,
който не срещнала съм още,
с крилете напред ме отнасяш.

Измий,
Изгори,
Изпепели
и...
Пресъздай ме.
Дай ми възможност
да пресъздам себе си.

...

Усмивки :)

Waking Life/Съзнателен живот

Ей това е ФИЛМА .......

Вероятно повечето от вас са го гледали, но на мене сега ми дойде момента :)

Ето и малко цитати от филма:

"Вървим през живота, постоянно на включен автопилот, с нищо наистина човешко, изисквано от нас. Спри. Тръгни. Върви до тук. Карай до там. Всичките ни действия са насочени предимно към нашето оцеляване. Всякаква комуникация е само, за да поддържа този мравуняк жужащ... по ефикасен и учтив начин. Искам човешки моменти. Искам да те видя. Искам ти да ме видиш."

" Стивънсън " Самоубийството отнесе много. Алкохолът и дявола се погрижиха за останалите"

" Така че, каквото и да правиш, не бъди отегчен. Това е най вълнуващото време в което бихме поискали да живеем. Всичко току що започва."

" Лорка " Животът не е сън. Внимавай, внимавай и внимавай. И толкова много си мислят, че щом "после" се случва, "сега" не е. Но не споменах ли за постоянното "УАУ", което се случва точно сега? Ние всички сме създатели на тази танцуваща жизнерадостност...където дори нашите неспособности се веселят. Ние сме автори на нас самите. Цялото това нещо в което сме въвлечени,наречено свят е възможност да покажем колко вълнуващо може да бъде отчуждението. Животът е въпрос на чудо,което се е натрупало през времето... от моменти смаяни от това, че са заедно. Свтът е изпитание за това, дали можем да се издигнем в преките преживявания.Нашето зрение е тук като изпитание дали можем да погледнем отвъд него. Материята е тук като изпитание за нашето любопитство.""

"През вековете, идеята, че животът е обвит в сън е била широко разпространена между философи и поети. Тогава не би ли било логично, че смъртта също е обвита в сън?Че след смъртта нашият съзнателен живот би продължил в това, което бихме могли да наречем "сънувано тяло". Ти би сънувал същото тяло, с изключение на това,че след смъртта никога не можеш да се завърнеш отново, във физическото си тяло."

Силата да Бъдеш

Не съдете другите, заради техните убеждения. Ние не можем да осъждаме мечтите на другите. За да вървим с вяра по своя собствен път, не е необходимо да доказваме, че пътят на другия е погрешен.

**********************************************************************************

Този, който прави само това, което му се получава, не вярва в своите собствени сили.

***********************************************************************************


Когато човек чувства, че душата му е недоволна, той не може да моли за съвет. Самостоятелното решение е необходимо за твоето по-нататъшно напредване в живота.


*********************************************************************************


Истината е в това, че всичко има цена, но цената винаги е относителна.


*********************************************************************************


Когато ние следваме мечтите си, ние можем да създадем впечатление пред другите, че сме нещастни и неудачници. Но не е важно какво мислят другите. Важна е радостта в сърцето ни.

Безумието на едни.....

"Едно сърце, което е изпълнено със смелост и радостно настроение, от време на време има нужда от малко опасност, защото в противен случай светът би станал непоносим"

Фридрих Ницше

Това нещо беше написано в един от учебниците ми. Главата ми не го побира това твърдение!!!!

Безумие!!!

Как може да се каже, че ще е непоносимо сърцето да е пълно със радост и смелост??? След такива реплики, казани от философи, утвърдени във времето си мисля в каква нищета и жажда за конторл е изпаднало човечеството. Кой нормален човек не би искал радост?

Възможно е и грешно да го разбирам, но въпреки всичко си е безумно!
Вярвам, че естественото състояние на човек е да е щастлив и не мога да приема подобно твърдение за нормално!

Просто останах без думи и с тотално разбъркани емоции!!!

Мечтите

Току-що си бе дала сметка, че има две неща, които пречат на човек да осъществи мечтите си: да мисли, че са невъзможни, или внезапен обрат на съдбата да ги направи възможни тога¬ва, когато най-малко е очаквал. Защото в този миг започ¬ва да се страхува от пътя, който ще го изведе неизвестно къде, от живота, пълен с незнайни предизвикателства, и от възможността нещата, с които е свикнал, да изчезнат завинаги.
.......................................................................................

Хората искат да променят всичко и в същото време желаят нещата да продължат както преди.

П. Колелю

И толкова ме е страх да направя крачката към мечтата си наистина, да стъпя в неизвестното, в тъмното, от което не знам какво ще изкочи, дали ще е някой таласъм на мизерията или фея на успеха (в една или друга форма). А коя е правилната посока,какво искам аз НАИСТИНА, не просто да си мисля че искам нещо.... Защото кое "искам" не е просто неизпълнено желание, напомнящо от верме на време за себе си и в момента в който го изпълним бууууум и край, не го искаме повече. Мисля си, че мечтата е нещо което не се изпарява така лесно, на мечтата се наслаждаваш по целия път до постигането и и после не съжаляваш. И трябва да си готов на всичко,а ко това е наистина мечта....

Не зная, може и много да греша,но кой всъщност може да даде дефиниция на нещо толкова лично, като усещането...

:D:D:D:D:D

***

Сама намерих
себе си в бездумие,
потънала в океан от
без- чувствие и не- мислене.

Издухах праха
от замръзналата в
без- действие и не- случване
душа.

Погледнах настрани,
разчупих не- оковите
и ме заля магията
на танците и цвета

Честита година

Честита Нова Възможност :)

Да се осъзнаем.
Да бъдем по- добри.
Да обичаме повече.
ДА СЕ РАДВАМЕ ПОВЕЧЕ.
Да разбираме.
Да вярваме повече.
Да "мислим" по- малко.
Да усещаме повече.

ДА БЪДЕМ!!!