В търсене...

Еми... пак ме удари на философски мисли тези дни и се чудя тук пък за какво да пофилософствам... Някакво вдъхновение...

Все ме отнася към темата любов, но ми се струва твърде изтъркано... Относителноста на тази думичка е толкова огромна... както и на всичко друго де =).

Днес докато седях и гледах 2 двойки в кафето на различни маси да се прегръщат и целуват някакси ми се стори, че не ми се иска точно да изпадам в този модел и развитие на връзки и завръзки и драми... а е трудно, като до вчера, дето се вика, и ти си мислил и действал по същия начин. И когато не искаш това, а за друго "не си дораснал" се получава една такава гадничка празнота, в която нещата сякаш ги знаеш и можеш, обаче те е страх... и не ти се получава, нито нищо старо, нито пък ново...И започваш да се чудиш- "Кое е правилното?", " А какво изобщо е Правилно?" И нищо!

А времето си върви... Но нищо, ние пък може и да намерим правилния път някой ден... кой знае? Казват, че който търсел намирал...

La Confession

Нараненият ум

Вие имате силата да творите. Вашата сила е толкова голяма, че това в което вярвате, става истина. Вие създавате себе си, каквото и да вярвате, че представлявате. Вие сте това, което сте, защото това е, което вярвате за себе си. Цялата ви реалност, всичко в което вярвате, е ваше творение. Притежавате същата сила като всяко друго човешко същество. Най-важната разлика между вас и другите е как използвате силата си, какво творите с нея. Може да си приличате с другите по много начини, но никой друг в света не живее живота си по начина, по който вие го правите.
Целият си живот сте живели по такъв начин, че да бъдете това, което сте. И толкова добре се справяте, че напълно владеете това, което вярвате, че сте. Владеете своята личност, своите вярвания, владеете всяко действие, всяка реакция. Практикувате години наред и достигате такова ниво на майсторство, при което вие ставате това, в което вярвате. След като веднъж разберем, че всички ние сме творци, можем да видим какъв вид умение притежаваме.
Когато сме деца и имаме проблем с някого, ние се ядосваме. Независимо по каква причина, този яд отблъсква проблема; получаваме това, което искаме. Случва се втори път - реагираме с гняв – и сега знаем, че ако се ядосаме, ще отстраним проблема. След това го упражняваме пак и пак докато станем майстори на гнева.
По същия начин, ставаме майстори на ревността, на тъгата, на себеотхвърлянето. Всички наши драми са резултат на тази практика. Правим споразумение със себе си и го упражняваме докато напълно го овладеем. Начинът, по който мислим, чувстваме и действаме, става толкова рутинен, че няма нужда повече да обръщаме внимание на това, което правим. Начинът по който се държим в определени случаи е просто инстинктивна реакция.
За да станем майстори на любовта, трябва да практикуваме любов. Изкуството на взаимоотношенията също е цяло майсторство и единственият начин да се постигне е практиката. Ето защо, за да овладеете взаимоотношенията трябва да действате, защото това не е въпрос на концепции и придобиване на знания, а въпрос на действие. Разбира се, за да действаме се нуждаем от известно знание, или поне от малко повече осъзнатост за начина, по който хората функционират.

Дон Мигел Руис, "Овладяването на любовта"

******************************************************************************

Хайде да се позамислим.
Рутина," Той направи така, аз пък ще направя иначе, за да му върна" и се завихряме в порочния кръг на НЕ- любовта и се въртим до главозамайване и после пак. И така цял живот.
Аз казвам СТОП.
А ти?
Какво си избираш :)

Малко слънчице :)

Откровения до себе си

Усмихваш се, махаш и бягаш
бягаш от мене,
бягам от мене,
от себе си бягам.

Страх ме е от онази,
скритата там долу,
дето все мъчи се път да открие.

И колкото по- я натискам надолу,
толкоз нагоре търси път да пробие....

натиска,
притиска,
рита
и стяга

Душата ми в дебели въжета,
не искам тя да излиза нагоре,
искам аз да бъда над нея

добрата и милата,
чистата, искрена,
търсеща истина...
...

И в крайна смека,
коя ли от двете
е....
Аз...

*********************

Изтърсвам мислите си,
до кога ли,
колко ли във тях се е натрупвало,
дали ще свърши то изобщо някога,
или пък просто думи се върят и се нареждат.

Изгарям и горя отново,
на клади всико минало,
или пък просто иска ми се от начало,
да ‘почна с чисто минало.

Навярно то ще си остане,
мечта наивна и зловеща,
изскачаща ми непредвидено,
от някоя и друга среща.

Тормозещо ме да горя отново,
аз старите си рани и надежди,
на следващия ден от пепелта им феникса
отново да крои премеждия.

Peter and Vandy

Eдна лека анатомия на връзката, всяка една :).

До някъде ми напомня 500 дни със Съмър.

И все пак хепи енд-ът остава :)

Смисъла 2

Книги, места,
Пътници, трева,
Игра и диря
Мечта и ...

Спира

Спира, препира
А после извира

Извира отвъте
Намира навънка
Намира усмивка,
Намира и спънка...

Изгаря на пепел
Всяка задръжка
Измива косите,
После изпъшква

И спира пак там,
От където е тръгнала
Забила на смисъла
Удивителната
Наместо въпросителна.

"Тайнственият тръбач"

Тръби тръбачо! Говори за любовта.
За това, което включва целия свят - и мига, и вечността.
Любовта е пулса на битието, наслаждение и мъка.
И мъжкото и женското сърце са във властта на любовта.
Всичко в света е свързано с любовта.
Любовта обхваща и поглъща всичко.

Аз виждам край мен да се движат безсмъртни сенки.
Аз чувствам пламъка, който загрява целия ствят.
Руменина и жар, и биене на влюбени сърца.
И мълнии от щастие, и изведнъж - безмълвие, мрак и
желание за смърт.

Любовта означава целия свят за влюбените.
Пред нея и времето и пространството са нищо.

Любовта, това е ден и нощ, слънце и луна.
Любовта е пищна руменина, благоуханието на живота.
Няма думи освен думите на любовта, няма мисли извън любовта.

Уолт Уитман - Откъс от "Тайнственият тръбач", 1872 г.

Смисълът

И в този, по- долния, ред на мисли... :)

Малко мисли от Анна

Законът на Анна гласеше: Първо обръщаш всичко отвътре навън, после нагоре с краката, после отзад напред и отляво надясно. Накрая разглеждаш резултата и...
- Фин, знаеш ли, че някои неща, пречетени отзад напред и отпред назад, остават винаги еднакви. А-н-н-а, например.
Думите оживяваха. Анна ги разглабяше и после ги събираше в друга последователност. От бира ставаше риба и двете бяха различни неща.
Тя се научи да борави с езика и да го използва по нов начин. Рисуваше - може би не бяха прекрасни картини, но тя ги рисуваше съредоточено и с цветни очила на носа. После се смееше на резултата, когато картината бе готова и си свалеше очилата.
- Фин, можеш ли да ми направиш сините очила червени? - питаше и продължаваше да рисува. Произведенията й не украсяваха ничия стена. Но за това и не бяха създадени. Те представляваха просто откривателски експедиции в света на цветовете. И не беше ли прибързано да се твърди, че червената роза не може да вижда? Кой смееше да го каже със сигурност? Може би виждаше с венчелистчетата или надничаше между бодлите? Беше напълно възможно. Как ли изглеждаше светът от перспективата на роза?

Conversations with god/ Разговори с господ

Филм, който има какво да каже,или поне да ни припомни :)

Нещо като///

Изгарям в капана на времето,
летящо напред и назад,
изпълнила и изпразнила себе си
във търсене на Отговорите с главно „О”.

New York, I love you!

Един готин филм, който мисля, че е нещо като продължение на Парижкия вариант :)

http://zamunda.net/details.php?id=206902&hit=1