Снощи, четейки едно от писмата на Хорхе Букай се замислих наистина върху смисъла на думите. Той говори за огромната разлика между "разбиране" и "приемане". Той казва, че ако разберем някой с това показваме, че мозъка ни може да се постави на мястото на човека отсреща, докато приемането... е толкова различно нещо...
Много е лесно да кажем разбирам го защо прави така или защо е такъв, но ако се замислим колко неща реално Приемаме у хората? И още повече колко хора приемаме такива, каквито са? Просто да ги приемем и да ги обичаме.
Нека бъдем честни пред себе си. С това "разбирам" замазваме очите на собствената си съвест. Това са нещата, които или не можем да приемем, или тези, които много ни се иска да направим а не ни стиска. И "разбирайки" осъждаме или изискваме нещо от човека отсреща...
И Хорхе казва "Ако разбираме някой и не можем да го приемем, нека го пуснем да си върви" и да бъде себе си такъв, какъвто някой друг може да го приеме. Вместо да му казваме "Разбирам те, но не можеш ли да бъдеш такъв..., онакъв...". Но колко е трудно да го направим, да си признаем, че не можем да бъдем толкова толерантни, да надмогнем егото си и желанието да притежаваме и да "моделираме" някой.
Колко е трудно да обичаме, просто така,
естествено.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Трудно и е защото често се случва единия да приема и разбира, а другия горе-долу да разбира и да не приема. И от такива ситуации излизат после двама души, които нямат желание да приемат и разбират другите, а искат първо те да бъдат приети...
ОтговорИзтриванеА може да е толкова по-просто :)