Не зная дали някога си имал това усещане, че сякаш нищо не е наред и не можеш да си обясниш защо.
Ставаш, лягаш,гониш,бягаш
Търсиш,криеш се,после завиеш се
И всичко е криво
и всичкое глупаво
и най- вече ти самия...
И нищо, няма решение
Само усещането остава...
Измивам есенните прозорци,
опръскани от калните капки на дъжда,
примесен с праха по первазите...
Изгарям старите снимки,
пепелта разпилявам на вятъра,
нека отнесе спомените...
Изчиствам душата си,
нека остане гола и опростена
без капка от фалша,натрупан през времето...
И тук идваш ти,
който не срещнала съм още,
с крилете напред ме отнасяш.
Измий,
Изгори,
Изпепели
и...
Пресъздай ме.
Дай ми възможност
да пресъздам себе си.
...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Започва с отчаяние, а приключва с надеждата друг да оправи твоето вътрешно Аз.
ОтговорИзтриванеПо вероятно като уравновесиш себе си този някой да се появи, защото спасител е всеки сам за себе си...
Съгласна, много даже. И не искам да звучи като оправдание(защо ли пояснявам), но поне при мене има състояния на безисходност, в които не можеш сам да намериш пътя, някои ситуации,в които не можеш да разбереш какво бъркаш и търсиш някой да ти помогне. И пак се съгласявам безспорно, че няма кой да извърви моя път,ако не аз самата...
ОтговорИзтриванеА това с уравновесяването се опитвам постоянно да го правя, но... е трудно да си в центъра на въжето без да падаш...