Смисълът

И в този, по- долния, ред на мисли... :)

Малко мисли от Анна

Законът на Анна гласеше: Първо обръщаш всичко отвътре навън, после нагоре с краката, после отзад напред и отляво надясно. Накрая разглеждаш резултата и...
- Фин, знаеш ли, че някои неща, пречетени отзад напред и отпред назад, остават винаги еднакви. А-н-н-а, например.
Думите оживяваха. Анна ги разглабяше и после ги събираше в друга последователност. От бира ставаше риба и двете бяха различни неща.
Тя се научи да борави с езика и да го използва по нов начин. Рисуваше - може би не бяха прекрасни картини, но тя ги рисуваше съредоточено и с цветни очила на носа. После се смееше на резултата, когато картината бе готова и си свалеше очилата.
- Фин, можеш ли да ми направиш сините очила червени? - питаше и продължаваше да рисува. Произведенията й не украсяваха ничия стена. Но за това и не бяха създадени. Те представляваха просто откривателски експедиции в света на цветовете. И не беше ли прибързано да се твърди, че червената роза не може да вижда? Кой смееше да го каже със сигурност? Може би виждаше с венчелистчетата или надничаше между бодлите? Беше напълно възможно. Как ли изглеждаше светът от перспективата на роза?