Насекомикс

Невероятна група с песни, изпращащи ни в друг свят!

Детето

И детето в мен проговори,
опита се да спори
със трябва, може и не може
не бива, ако и обаче.

Посмя се малко,
помаха с ръка
и тръгна към слънцето
просто така ...

Слънце мое

It's the first day of the rest of your life!!!

Юли

В кристална утринна забрава
протяга слънцето лъчи,
към плажа хладен, още нощен,
окъпан в морските вълни.


И идва юли с тихо утро,
със вик на чайка,
със плясъка на морска пяна,
с догарящите въглени във огъня.


И спира се за миг дъхът,
желание да продължи завинаги
часът на утринна зора,
мигът на съвършена...
тишина.

Before the sunset

Един нетипичен романтичен филм. Филм за втория шанс и всичките "ако", несбъднати мечти и мечтани бъдеща :).

Надали има човек,който да не е имал такава,или каквато и друга невъзможна за просъществуване връзка. Заедно с това, поне мене ме замисли, до колко изживявам нещата тук и сега... За момента, който никога няма да се повтори и няма да имам възможност да променя най- вероятно.

Обичайте и живейте!

AYO

Малкият принц

Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
....................................................................................

Но лисицата пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...

И как търсим някой да ни опитоми.... :)

***

Не зная защо, но цялата тази еуфория около Коледа май ми дойде малко вповече. На моменти ми беше страшно празнично и щастливо,а сега ми е едно такова малко.... бездумно, натруфено, пре- пре- пре-. Защо не може да сме добри всеки ден. Защо не можем да мислим положително и да се усмихваме всеки ден. Защо не можем да даряваме любов или каквото и да било друго всеки ден. И цялата тази шумотевица, пазаруване. Не можеме ли да подаряваме просто така, без повод,а точно в този ден?...Да сме щастливи просто така :/.

Заслушани в молитвата на вселената/ Mutant message down under

Една невероятна книга, която чета и в момента променя начина на виждане на всичко наоколо. Препоръчвам я на всички "търсещи", защото по простичък начин ни обръща навътре и помага да преоценим смисъла на нещата в нас и около нас, тези, които са важни и тези, които само си мислим, че са такива :).

Книгата можете да намерите в сайта www.izvorite.com под българското заглавие, автор Марло Морган

Приятно четене :)

Цветни стъкла

Виж колко простичко казано с думите на 5-годишна. Въпрос разискван и обсъждан от различни учители.А ти през кое стъкло гледаш? Кое са ти подали, докато си бил в детската градина, при баба и дядо или като си направил белята?


- И затова е съвсем истински Бог - продължи Анна. - Понякога възрастните дават на децата цветните си стъкълца и ги карат да гледат през тях.
- Защо?
- Защото тогава децата правят всичко така, както големите го искат.
- Големите насилват малките?
- Да. За да не станат различни от тях.
- Искаш да кажеш, че възрастните казват "Ако не си изядеш зеленчуците, Господ ще ти се разсърди".
- Точно така. При това на него му е все тая, дали обичам зеленчуци или не. Ако ме наказваше за това, щеше да бъде голям идиот. А той не е идиот.
Повечето хора бяха доволни, ако знаеха по нещичко за собствения си малък свят, който обитаваха. Анна откриваше безброй светове. Гледаше през цветни стъкла, оглеждаше се в старомодните стъклени топки, с които бяха заобиколени лехите в градината. Наричаше ги "топки за вещици" Човек виждаше в тях себе си, градината и къщата, невероятно разтеглени в широчина. Към това се прибяваше ледено син или блестящ червен оттенък. "Розата е роза е роза" беше нещо съвсем различно от "червеното е червено е червено".

Enjoy the ride

With the moonlight to guide you
Feel the joy of being alive
The day that you stop running
Is the day that you arrive

С водещатата те лунна светлина
Почувствай радостта да бъдеш жив
Денят в който спреш да бягаш
Е денят в който ще пристигнеш

ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА

"Започвам с молитва и моля всички да се присъединят към нея. Прочетете я дума по дума, после останете за малко със затворени очи и я повторете. Всеки път, когато се по¬чувствате безкрайно самотни и необичани, повтаряйте тази молитва и ще си върнете душевното спокойствие."

ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА
Аз се събуждам от сън
и всичко наоколо не е такова, както преди.
За първи път отварям очи.
Дълго време ми се струваше,
че те могат да виждат.
А днес всичко, което ми изглеждаше истина,
е само илюзия, сън.
Затова, подобно на ярка звезда,
Ангелът на Смъртта
стана Ангел на живота и превърна моя сън
от драма, пълна със страх, във весела комедия.
Изпълнен с удивление, попитах Ангела:
"Мъртъв ли съм? "
Той отговори:
"Да, вече от много години,
макар че сърцето ти е биело,
твоят разум е спял в могила от илюзии,
неосъзнавайки своята божествена природа ".
"Сега сърцето ти бие
и тялото ти диша,
но разумът ти излезе от ада.
Твоите обновени очи
се възхищават на въстаналата от съня красота,
пробужда се съзнанието
за твоята божествена природа,
цялата спяща в теб любов.
Далече са отминали страхът и ненавистта,
загинали са навеки вината и порицанието.
Твоята душа прощава,
и оживява божествена същност ".
Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.
И, усещайки пробуждането на истината,
аз се оставям на милостта на победителя
без всякакви условия.
Смирено приемам
смъртта и живота.
Измъквам се от ада на вечните претенции
и с нови очи виждам
как моята вечна любов... се отдалечава.

Мигел Анхел Руис

Желая ти достатъчно

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се
разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към
самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни
живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда.
Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той
се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и
имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих
моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице
в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека,
с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл. Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.

Приятели мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да
намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял
живот да го забравиш"


Желая ви достатъчно!!!

Усмихна ли се днес?

Любовта е като дивите цветя. Често можеш да я откриеш там, където най-малко си очаквал.


***************************

Някой беше написал:
„Една лопата и една добра дума никога не трябва да бъдат оставени да ръждясат."
Това ми напомня за съвета на дядо ти - всеки ден да казваме по нещо приятно поне на трима души.
***************************



Накъдето и да се обърнеш, можеш да видиш нещо смешно. Надписът по-долу беше поставен над часовника в едно кафене до площада в Къламбия, Тенеси:
Този часовник никога няма да бъде откраднат. Твърде много служители постоянно го гледат.

**********************

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.

**********************


Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?


Мисли от книгата "P.S. Обичам те"

Да дадеш

"Настоящето. Да подариш нещо, което е твое. Да дадеш, преди да поискаш нещо важно. Ти притежаваш моето съкровище: писалката, с която написах някои от мечтите си. Аз притежавам твоето съкровище: вагон от влакче, частта от детството, която не си изживял."
П.Коелю

И колко е прекрасно да даваме,а колко много сме забравили как се прави това. Понякога се хващам в мисъл, "Да направя ли това?" (за някого) и все някакси не се решавам да го сторя. И ми е тъжно и криво после, а за да дадем, то трябва да е от сърце, не "защото тябва" или "защото какво ще кажат хората", а "защотото искам". Искам да раздам, част от моето време, част от моето сърце, част от себе си, просто така, въпреки всичките "Ти си будала", "Кой ще го оцени", "Какво печелиш от това".

Поне едно добро всеки ден. Това е може би някакъв минимум за доброта,който ако покриваме, живота на всички ни ще върви доста по- леко.... и с думичката "ако" малко по- нагоре се сетих за едно стихче на Джани Родари, което скоро срещнах


Въздишка

Със гласец учтив и тих,
все така със „бих“ и „бих“
нещастното, горкото
Условно Наклонение
въздиша от креслото
в безводно настроение:
— БИХ отишло в Лисабон…
БИХ пътувало с балон…
БИХ могло на скок висок
сто атлета да надскоча…
БИХ записало нов рок
на касета и на плоча…
Само дето туй „АКО“
ми е хвърлило око
и след всяко „БИХ“, уви,
по петите ми върви:
БИХ могло, АКО умеех…
БИХ дошло, АКО посмеех…
Да, каквото да говоря,
то ми пречи да го сторя! —
Просто е за съжаление
това Условно Наклонение:
тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —
БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!

Анна и Дребосъците

(...........)
Но най-много обичаше микроскопа. Той правеше огромен един миниатюрен свят. Свят, изпълнен с причудливи форми и цветове, със същества, които обикновено бяха невидими. Дори калта беше невероятно чудо.
Преди този излет в необикновената страна на Дребосъците, Мистър Бог й беше приятел и съюзник. Но това наистина надминаваше всичко. Ако той действително бе създал тези вълшебства съвсем сам, значи очевидно бе по-голям, отколкото Анна предполагаше. Това трябваше да се обмисли.
През следващите седмици тя притихна. Разбира се, че продължи да си играе с останалите деца, но претърпя видима промяна. Обърна се навътре. С часове седеше сама в клоните на едно дърво и само на Боси, котката, беше позволено да й прави компания. Накъдето и да погледнеше Анна, имаше все повече чудатости. Тя обикаляше, леко докосваше с длан предметите, сякаш беше загубила ключа към някоя тайна. Почти не говореше и отговаряше с най-краткото изречение, което можеше да измисли. Накрая явно стигна до някакво заключение.
(.........)

Минаха десет минути, докато си подреди мислите. След това се започна.
- Мистър Бог със сигурност ли е направил всичко сам?
Какво можех да отговоря?
- Да - казах.
- И лайната, и звездите, и животните, и хората, и дърветата? Дори и Дребосъците?
Дребосъците бяха онези мънички същества, които беше видяла под микроскопа.
- Със сигурност е направил всичко сам.
- Мислиш ли, че Мистър Бог ни обича?
- Естествено. Той обича всичко.
- Тогава защо нещата се чупят или умират?
- Нямам представа - казах. - Има много неща, които не знаем.
- Е, добре. Щом не знаем толкова много неща, откъде знаем, че Мистър Бог ни обича?
Щеше да стане весело. Но Анна бързаше, затова не поиска отговор. Вместо това продължи:
- Значи, аз ужасно обичам Дребосъците. Мога да се пръсна, толкова ги обичам, но те изобщо не знаят това, нали? Аз съм милиони и милиони пъти по-голяма от тях, а Мистър Бог е милиони пъти по-голям от мен. Аз откъде знам, той какво прави? И защо дребосъците не знаят, аз какво правя?
Тя замълча за момент. Замисли се.По-късно ми се струваше, че в този миг загуби детството си, но това вероятно е само моята сантименталност. После каза:
- Фин. Мистър Бог не ни обича - тук се поколеба.- Не ни обича, разбираш ли? Само хората могат да обичат. Аз обичам Боси, но тя мен не. Аз обичам дребосъците, но те мен не. Аз те обичам Фин. И ти ме обичаш. Това беше удар под кръста. По дяволите, помислих си. Защо трябваше това да се случи? Сега е загубила доверието си, сигурността. Но се лъжех. Нищо не беше загубено. Анна вървеше с увереността на сомнамбул по въже.
- Той не ме обича като теб, а другояче, милиони пъти по-голямо е.
Явно бях помръднал. Тя се протегна, седна на петите си и се ухили. После се примъкна по-близо до мен. Дали знаеше за онази мъничка болка, която ме беше докоснала? С точността на хирург разряза раната, причинена ми от една искрица ненужна ревност.
- Фин, ти ме обичаш повече от всеки друг. И аз те обичам повече от всеки друг. Но с Мистър Бог е различно. Виждаш ли, Фин, хората обичат отвън навътре и могат да целуват отвън. Мистър Бог обаче те обича отвътре и може там да те целува. Затова е различно. Мистър Бог не е като нас. Само ние сме малко като него. Но не много. Анна беше превърнала оловото в злато. Всички мъдри дефиниции на понятието "Бог" бяха напълно излишни. Милосърдието, любовта и справедливостта бяха само патерици, с които си служехме, за да опишем неописуемото. Анна нямаше нужда от тях.
- Виждаш ли, Фин, Мистър Бог е различен, защото може да довършва нещата, а ние не можем. Аз изобщо никога не мога да престана да те обичам. Ще съм умряла милиони години, преди да престана да те обичам. Но Мистър Бог може да престане, когато поиска, разбираш ли? Затова е различен.

Учителят

Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”
Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.
При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”
Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.
Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.
Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”
Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.
Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”
Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”
Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”
разказано от Дон Мигел Руис

Мистър Бог, това е Анна

"Разликата между хората и ангелите е много проста. повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек е навън."

Анна беше на 6 години. Понякога я наричах Дребосък. На 5 знаеше за смисъла на живота и какво е Любовта. Освен това беше лична приятелка и съветничка на Господин Бог. Мистър Бог, всъщност. И понеже ангелите, разбира се, говорят англисйки, се предполага, че и началникът им го прави. Мистър Бог, значи. Анна беше много образована. Теология, математика, философия, поезия и градинарство - нищо не й беше чуждо. На всеки зададен въпрос имаше отговор. Понякога отговрът се забавяше, но след няколко седмици или даже месеци, неизменно се появяваше. Някои неща се нуждаят от време. А отговорите й бяха директни, прости и много точни.
Тя не отпразнува 8мия си рожден ден при нас. Преди това загина при злополука. Умря с усмивка и последното й изречение беше: "На бас, че Мистър Бог ще ме пусне на небето си." И аз не се обзалагам в противното. Със сигурност го е направил.
Познавах Анна около три години и половина.
Някои хора са известни, защото са обиколили света с платноходка или са обядвали на луната. Всеки ги познава. Мен не ме познава почти никой и въпреки това мисля, че имам право на слава, защото познавах Анна. При това - доста добре. Най-добре всъщност отвътре, защото както вече казахме, "повечето от ангелите е вътре". А това е историята за това, как се запознах с Анна. Оттогава срещнах още два ангела. Но това са други истории.

***********************************************
Грозното съществуваше, за да го превърнем в красиво, тъжните хора трябваше да бъдат направени щастливи и при всичко това Мистър Бог беше партньор, на който можеше да се разчита. Задачата му беше, да участва навсякъде.
Библията, например, беше абсолютно излишна. Посланието беше елементарно и всеки полуидиот можеше да cxване смисъла за най-много 30 минути. Религията съществуваше, за да действаме, а не, за да четем, какво бихме могли да направим. Библията беше нещо за първолачета. Анна отдавна беше надрастнала този стадии.
Веднъж нашият свещеник я запита:
- Вярваш ли в Бог, Анна?
- Да.
- А знаеш ли какво означава Бог?
- Да.
- Е, какво означава?
- Ами той е просто Мистър Бог.
- Ходиш ли на църква?
- Не.
- А защо не?
- Защото вече знам всичко.
- И какво е това "всичко"?
- Знам, че обичам Мистър Бог и хората, и котките, и кучетата, и паяците, и цветята, и дърветата... и изобщо всичко; аз с цялото си същество!
Керъл се ухили, Стан направи гримаса, а аз бързо си запалих цигара, при което се задавих с дима и ужасно се закашлях. О, благословено дете, което може да обхване всичко в едно изречение. И Бог каза, обичай ближния си - с цялото си същество!
Институцията, наречена църква, според Анна беше съмнително начинание. Там наистина имаше възрастни, които ходеха на детска градина, а пък молитвите в колектив я ужасяваха. Тя имаше своите собствени, излючително лични разговори с Мистър Бог. Беше направо смешно, да посещава за това църквата.

Източник, www.izvorite.com

АЗ ,ТОВА СЪМ ТИ

Аз съм частичките прах видяни във слънчевия лъч
Аз съм и кръглото слънце.

На прашинките Аз казвам –бъдете
На слънцето - продължи да светиш.

Аз съм утринната мъгла.
И диханието на вечерта.

Аз съм вятъра на върха на клоните.
Морския прибой върху скалите.

Мачтата, руля , кормчията и кила ,
Аз съм също и кораловият риф , върху който те се разбиват.

Аз съм дървото с папагала в неговите клонки.
Тишина , мисъл и глас.

Музиката излизаща от флейтата.
Искрата от камъка , сиянието на разтопения метал.

Розата и славеят изгубен в нейният аромат.
И горящия восък , и пеперудата запленена от него.

Аз съм всички заповеди на Битието , въртящата се галактика ,
Еволюционната интелегентност , възхода и падението .
Съществуващото и Несъществуващото.

Ти , който знаеш , Джелал ад дин ,
Ти , проявеният във всичко това , - кажи кой съм Аз .

Кажи - Аз ,това съм Ти .


Джелал ад дин Руми

ОКЕАНЪТ РУМИ

Tъй като твоето зрение очевидно не е наред,

защо не опиташ да погледнеш навътре:

Заради живота продай онова, което виждаш навън -

това е една невероятно добра сделка! Тогава ще получиш онова, което действително искаш.

*

Интуицията е един чужд език за егото.

*

Ако желаеш да не се чувстваш объркан,

спри да тъпчеш памук в своите духовни уши.

Тогава можеш да разбереш загадката на форма и значение.

*

Eдин ден ще гледаш назад и ще се смееш на себе си.

Ще кажеш: „Не мога да повярвам, че съм бил толкова заспал!

Как така забравих истината?

Колко смешно е да се вярва, че тъгата и болестта

не са нищо друго освен един лош сън."

Маулана Джапал ал-Дин Руми

Здравейте на всички :),

Ще опитам в този блог да поствам всеки ден, или почти всеки, по нещо, което ме е зарадвало, замислило, или просто е направило различно деня ми. Защото доста често забравяме, че има и нещо друго освен обичайните дейности всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда. Пожелавам на вас и на себе си приятни моменти тук! :)

Пролет :)