Бензинови петна

Бензинови петна от разкъсани спомени се размиват в локвата...A ти седиш отстрани и се смееш ли смееш на образите, които се получават от разкъсващите ги капки дъждовна вода. А мен ме боли, сякаш някой разкъсва сърцето ми, като пластелин, после го омесва добре, после пак го разкъсва, за да развихри въображението си и да създаде нови форми... Колко лесно е отстрани, почти като на игра...

душата...

Душата ми лети
и търси мир,
там горе,
в белите памучени облаци

А някой е заключил тялото
тук долу,
закотвено с вериги
по- тежки от цялата земя

И разпъната като ластик
между тук и там
се разхожда като в асансьор
нагоре- надолу от преди
до тогава :)