Научихме се на живота, хаповте да преглъщаме, с усмивка на дете да продължаваме нататък, и болката горчива да преглъщаме със малки глътчици от щастие. Избираме кое да помним, а другото да го забравяме, или поне да се опитваме, пък знае ли се, може и да стане. Изкуството да се обичаме, то лесно пък било разправят, да продължим да се обичаме, а другото е плява, плява...