Откровения до себе си

Усмихваш се, махаш и бягаш
бягаш от мене,
бягам от мене,
от себе си бягам.

Страх ме е от онази,
скритата там долу,
дето все мъчи се път да открие.

И колкото по- я натискам надолу,
толкоз нагоре търси път да пробие....

натиска,
притиска,
рита
и стяга

Душата ми в дебели въжета,
не искам тя да излиза нагоре,
искам аз да бъда над нея

добрата и милата,
чистата, искрена,
търсеща истина...
...

И в крайна смека,
коя ли от двете
е....
Аз...

*********************

Изтърсвам мислите си,
до кога ли,
колко ли във тях се е натрупвало,
дали ще свърши то изобщо някога,
или пък просто думи се върят и се нареждат.

Изгарям и горя отново,
на клади всико минало,
или пък просто иска ми се от начало,
да ‘почна с чисто минало.

Навярно то ще си остане,
мечта наивна и зловеща,
изскачаща ми непредвидено,
от някоя и друга среща.

Тормозещо ме да горя отново,
аз старите си рани и надежди,
на следващия ден от пепелта им феникса
отново да крои премеждия.