За Мотивацията!

Хърцбърг разказва една забавна и доста поучителна история: “Имах куче. Сетер. Умно, но не съвсем послушно и възпитано. Когато беше малко, никакви въздействия върху поведението му не помагаха, освен класическият и широко прилаган на практика управленски мотивационен подход KIA (бел. М.П.: Не търсете термина в речници и специализирана литература. Той представлява абревиатура на изразителното американско Kick In the Ass – шут по задника.). Сетерът обаче порасна и KIA се оказа недостатъчен подход. По съвети на специалисти го обогатих и постепенно започнах да го замествам с бисквитки. Кучето изпълнява възложена от мен задача и получава бисквитка. Много е просто! Но веднъж, както си стоях с бисквитката в ръка, се почувствах доста глупаво, заради един въпрос, пропълзял в съзнанието ми: Добре, де, аз искам кучето да свърши нещо. То в общия случай не иска и го прави заради стремежа кьм бисквитката или избягването на KIA. Кой, по дяволите, се оказва мотивиран да се изпълни задачата – аз или то?”

Разказано от доц. М. Паунов

Аналогията куче- работник е ясна.Честито на печелившите, изтеглили ролята на работника от лотарията за работа... Избери си, Kick in the ass or shugar candy.
*Предупреждение- и двете сериозно вредят на здравето ти :D:D:D. Второто малко повече ;)

Затова, защото :)

Сканархия?

***

Днес ми иде да кажа една думичка с буквичката F на всички "работодатели", на цялата система и на всичко, което ни се "налага" да бъдем. И на себе си, че не мога да надвия на страха си и да зарежа системата и да хвана гората.

И оставам бездумна, знаейки, че каквото и да кажа, това са само думи. И после какво правим?

Разбирам/Приемам

Снощи, четейки едно от писмата на Хорхе Букай се замислих наистина върху смисъла на думите. Той говори за огромната разлика между "разбиране" и "приемане". Той казва, че ако разберем някой с това показваме, че мозъка ни може да се постави на мястото на човека отсреща, докато приемането... е толкова различно нещо...

Много е лесно да кажем разбирам го защо прави така или защо е такъв, но ако се замислим колко неща реално Приемаме у хората? И още повече колко хора приемаме такива, каквито са? Просто да ги приемем и да ги обичаме.

Нека бъдем честни пред себе си. С това "разбирам" замазваме очите на собствената си съвест. Това са нещата, които или не можем да приемем, или тези, които много ни се иска да направим а не ни стиска. И "разбирайки" осъждаме или изискваме нещо от човека отсреща...

И Хорхе казва "Ако разбираме някой и не можем да го приемем, нека го пуснем да си върви" и да бъде себе си такъв, какъвто някой друг може да го приеме. Вместо да му казваме "Разбирам те, но не можеш ли да бъдеш такъв..., онакъв...". Но колко е трудно да го направим, да си признаем, че не можем да бъдем толкова толерантни, да надмогнем егото си и желанието да притежаваме и да "моделираме" някой.

Колко е трудно да обичаме, просто така,
естествено.

Сама

И пак съм сама,
самотна и гола,
като безформена, безцветна
медуза.

Самотна във мислите,
Самотна във чувствата,
Самотна във себе си...
Гола

И празна отвън,
а отвътре препълнена,
с мисли, чувства, въпроси.
Изгубена.

Търсеща пак и отново себе си.

Изумително!!!

One Giant Leap

Един невероятен фим, за който би било безмислено да се правят описания http://www.whataboutme.tv/fullepisodes/video5.html, тук слагам връзка към официалния сайт, за желаещите да се наслядят :).
Приятно гледане

Откровено/На чисто ?

Не зная дали някога си имал това усещане, че сякаш нищо не е наред и не можеш да си обясниш защо.

Ставаш, лягаш,гониш,бягаш
Търсиш,криеш се,после завиеш се
И всичко е криво
и всичкое глупаво
и най- вече ти самия...

И нищо, няма решение

Само усещането остава...


Измивам есенните прозорци,
опръскани от калните капки на дъжда,
примесен с праха по первазите...

Изгарям старите снимки,
пепелта разпилявам на вятъра,
нека отнесе спомените...

Изчиствам душата си,
нека остане гола и опростена
без капка от фалша,натрупан през времето...

И тук идваш ти,
който не срещнала съм още,
с крилете напред ме отнасяш.

Измий,
Изгори,
Изпепели
и...
Пресъздай ме.
Дай ми възможност
да пресъздам себе си.

...

Усмивки :)

Waking Life/Съзнателен живот

Ей това е ФИЛМА .......

Вероятно повечето от вас са го гледали, но на мене сега ми дойде момента :)

Ето и малко цитати от филма:

"Вървим през живота, постоянно на включен автопилот, с нищо наистина човешко, изисквано от нас. Спри. Тръгни. Върви до тук. Карай до там. Всичките ни действия са насочени предимно към нашето оцеляване. Всякаква комуникация е само, за да поддържа този мравуняк жужащ... по ефикасен и учтив начин. Искам човешки моменти. Искам да те видя. Искам ти да ме видиш."

" Стивънсън " Самоубийството отнесе много. Алкохолът и дявола се погрижиха за останалите"

" Така че, каквото и да правиш, не бъди отегчен. Това е най вълнуващото време в което бихме поискали да живеем. Всичко току що започва."

" Лорка " Животът не е сън. Внимавай, внимавай и внимавай. И толкова много си мислят, че щом "после" се случва, "сега" не е. Но не споменах ли за постоянното "УАУ", което се случва точно сега? Ние всички сме създатели на тази танцуваща жизнерадостност...където дори нашите неспособности се веселят. Ние сме автори на нас самите. Цялото това нещо в което сме въвлечени,наречено свят е възможност да покажем колко вълнуващо може да бъде отчуждението. Животът е въпрос на чудо,което се е натрупало през времето... от моменти смаяни от това, че са заедно. Свтът е изпитание за това, дали можем да се издигнем в преките преживявания.Нашето зрение е тук като изпитание дали можем да погледнем отвъд него. Материята е тук като изпитание за нашето любопитство.""

"През вековете, идеята, че животът е обвит в сън е била широко разпространена между философи и поети. Тогава не би ли било логично, че смъртта също е обвита в сън?Че след смъртта нашият съзнателен живот би продължил в това, което бихме могли да наречем "сънувано тяло". Ти би сънувал същото тяло, с изключение на това,че след смъртта никога не можеш да се завърнеш отново, във физическото си тяло."

Силата да Бъдеш

Не съдете другите, заради техните убеждения. Ние не можем да осъждаме мечтите на другите. За да вървим с вяра по своя собствен път, не е необходимо да доказваме, че пътят на другия е погрешен.

**********************************************************************************

Този, който прави само това, което му се получава, не вярва в своите собствени сили.

***********************************************************************************


Когато човек чувства, че душата му е недоволна, той не може да моли за съвет. Самостоятелното решение е необходимо за твоето по-нататъшно напредване в живота.


*********************************************************************************


Истината е в това, че всичко има цена, но цената винаги е относителна.


*********************************************************************************


Когато ние следваме мечтите си, ние можем да създадем впечатление пред другите, че сме нещастни и неудачници. Но не е важно какво мислят другите. Важна е радостта в сърцето ни.

Безумието на едни.....

"Едно сърце, което е изпълнено със смелост и радостно настроение, от време на време има нужда от малко опасност, защото в противен случай светът би станал непоносим"

Фридрих Ницше

Това нещо беше написано в един от учебниците ми. Главата ми не го побира това твърдение!!!!

Безумие!!!

Как може да се каже, че ще е непоносимо сърцето да е пълно със радост и смелост??? След такива реплики, казани от философи, утвърдени във времето си мисля в каква нищета и жажда за конторл е изпаднало човечеството. Кой нормален човек не би искал радост?

Възможно е и грешно да го разбирам, но въпреки всичко си е безумно!
Вярвам, че естественото състояние на човек е да е щастлив и не мога да приема подобно твърдение за нормално!

Просто останах без думи и с тотално разбъркани емоции!!!

Мечтите

Току-що си бе дала сметка, че има две неща, които пречат на човек да осъществи мечтите си: да мисли, че са невъзможни, или внезапен обрат на съдбата да ги направи възможни тога¬ва, когато най-малко е очаквал. Защото в този миг започ¬ва да се страхува от пътя, който ще го изведе неизвестно къде, от живота, пълен с незнайни предизвикателства, и от възможността нещата, с които е свикнал, да изчезнат завинаги.
.......................................................................................

Хората искат да променят всичко и в същото време желаят нещата да продължат както преди.

П. Колелю

И толкова ме е страх да направя крачката към мечтата си наистина, да стъпя в неизвестното, в тъмното, от което не знам какво ще изкочи, дали ще е някой таласъм на мизерията или фея на успеха (в една или друга форма). А коя е правилната посока,какво искам аз НАИСТИНА, не просто да си мисля че искам нещо.... Защото кое "искам" не е просто неизпълнено желание, напомнящо от верме на време за себе си и в момента в който го изпълним бууууум и край, не го искаме повече. Мисля си, че мечтата е нещо което не се изпарява така лесно, на мечтата се наслаждаваш по целия път до постигането и и после не съжаляваш. И трябва да си готов на всичко,а ко това е наистина мечта....

Не зная, може и много да греша,но кой всъщност може да даде дефиниция на нещо толкова лично, като усещането...

:D:D:D:D:D

***

Сама намерих
себе си в бездумие,
потънала в океан от
без- чувствие и не- мислене.

Издухах праха
от замръзналата в
без- действие и не- случване
душа.

Погледнах настрани,
разчупих не- оковите
и ме заля магията
на танците и цвета

Честита година

Честита Нова Възможност :)

Да се осъзнаем.
Да бъдем по- добри.
Да обичаме повече.
ДА СЕ РАДВАМЕ ПОВЕЧЕ.
Да разбираме.
Да вярваме повече.
Да "мислим" по- малко.
Да усещаме повече.

ДА БЪДЕМ!!!