Една грешка ще повтарям
докато не се науча да не я греша
отново.
„Така се учим.“- казваше мама когато се учих
да си връзвам връзките на обувките,
но все не се получаваше.
„Промуши това уше отдолу...“
Все забравях.
Или се получаваше възел
или нищо не се получаваше...
Купиха ми обувки с лепки.
Сега се уча да се обвързвам правилно.
Само дето вече „уше“ и „отдолу“
са абстракции.
Не забравям, търся, питам, мисля,
Но всеки път нещо се обърква.
Или се получава възел
Или нищо не се получава.
Но тоя път трябва да се науча-
приятели с лепки няма.
Една грешка ще повтарям
докато не се науча да не я греша
отново.
„Така се учим.“- казваше мама...
Kali Maa
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
събота, 12 ноември 2011 г.
бездумие....
Как искам да отида,
някъде натам,
на мястото без хора и емоции,
без болка и вина.
На мястото където е спокойно,
където всичко си е във реда,
където няма мелодрами,
безумности, абсурди и тъга.
Как искам да открия себе си
и правилния начин за това,
да те обичам както мене си
и да не се превърна в пепелта.
На Ж
някъде натам,
на мястото без хора и емоции,
без болка и вина.
На мястото където е спокойно,
където всичко си е във реда,
където няма мелодрами,
безумности, абсурди и тъга.
Как искам да открия себе си
и правилния начин за това,
да те обичам както мене си
и да не се превърна в пепелта.
На Ж
А ти се изсмя в лицето ми.
"Аз искам,
но не мога да бъда със тебе."
Не, ти искаш и можеш,
но страхът те изгаря,
и те смила от всякъде,
на малки парченца,
запраща те някъде,
в тъмните дебри на твоето съзнание,
после пак те изплюва,
сглобява
и смила наново.
О, ти страх нямал си,
не си имал никога,
защо тогава остави ме,
в ледено вцепенение,
толкова дълго време?
Защо гръб обърна ми,
а искаш да си с мене?
Защо "други нямаше",
а си толкова далече от мене.
И всичко е само на стъпка от тебе.
Една малка, мъничка стъпчица...
Но тя е толкова много за мене
Пропаст непреодолима,
която сам си сложил.
"Аз искам,
но не мога да бъда със тебе."
Не, ти искаш и можеш,
но страхът те изгаря,
и те смила от всякъде,
на малки парченца,
запраща те някъде,
в тъмните дебри на твоето съзнание,
после пак те изплюва,
сглобява
и смила наново.
О, ти страх нямал си,
не си имал никога,
защо тогава остави ме,
в ледено вцепенение,
толкова дълго време?
Защо гръб обърна ми,
а искаш да си с мене?
Защо "други нямаше",
а си толкова далече от мене.
И всичко е само на стъпка от тебе.
Една малка, мъничка стъпчица...
Но тя е толкова много за мене
Пропаст непреодолима,
която сам си сложил.
неделя, 11 септември 2011 г.
понеделник, 2 май 2011 г.
Същност
Сега съм по- сама от всякога!
От себе си съм по- сама!
Не съм била и с никой някога!
И май е винаги така.
Илюзията с име "заедност"
обича всяка самота!
А може би така е правилно.
И може би е все така.
Защо приемам да боли?
Защо си нужна самота?
Защото има "може би"!
И в "може би" е същността!
Мадлен Алгафари
От себе си съм по- сама!
Не съм била и с никой някога!
И май е винаги така.
Илюзията с име "заедност"
обича всяка самота!
А може би така е правилно.
И може би е все така.
Защо приемам да боли?
Защо си нужна самота?
Защото има "може би"!
И в "може би" е същността!
Мадлен Алгафари
Абонамент за:
Публикации (Atom)