Юли

В кристална утринна забрава
протяга слънцето лъчи,
към плажа хладен, още нощен,
окъпан в морските вълни.


И идва юли с тихо утро,
със вик на чайка,
със плясъка на морска пяна,
с догарящите въглени във огъня.


И спира се за миг дъхът,
желание да продължи завинаги
часът на утринна зора,
мигът на съвършена...
тишина.