Цветни стъкла

Виж колко простичко казано с думите на 5-годишна. Въпрос разискван и обсъждан от различни учители.А ти през кое стъкло гледаш? Кое са ти подали, докато си бил в детската градина, при баба и дядо или като си направил белята?


- И затова е съвсем истински Бог - продължи Анна. - Понякога възрастните дават на децата цветните си стъкълца и ги карат да гледат през тях.
- Защо?
- Защото тогава децата правят всичко така, както големите го искат.
- Големите насилват малките?
- Да. За да не станат различни от тях.
- Искаш да кажеш, че възрастните казват "Ако не си изядеш зеленчуците, Господ ще ти се разсърди".
- Точно така. При това на него му е все тая, дали обичам зеленчуци или не. Ако ме наказваше за това, щеше да бъде голям идиот. А той не е идиот.
Повечето хора бяха доволни, ако знаеха по нещичко за собствения си малък свят, който обитаваха. Анна откриваше безброй светове. Гледаше през цветни стъкла, оглеждаше се в старомодните стъклени топки, с които бяха заобиколени лехите в градината. Наричаше ги "топки за вещици" Човек виждаше в тях себе си, градината и къщата, невероятно разтеглени в широчина. Към това се прибяваше ледено син или блестящ червен оттенък. "Розата е роза е роза" беше нещо съвсем различно от "червеното е червено е червено".