А ти се изсмя в лицето ми.
"Аз искам,
но не мога да бъда със тебе."
Не, ти искаш и можеш,
но страхът те изгаря,
и те смила от всякъде,
на малки парченца,
запраща те някъде,
в тъмните дебри на твоето съзнание,
после пак те изплюва,
сглобява
и смила наново.

О, ти страх нямал си,
не си имал никога,
защо тогава остави ме,
в ледено вцепенение,
толкова дълго време?
Защо гръб обърна ми,
а искаш да си с мене?
Защо "други нямаше",
а си толкова далече от мене.

И всичко е само на стъпка от тебе.
Една малка, мъничка стъпчица...
Но тя е толкова много за мене
Пропаст непреодолима,
която сам си сложил.